Бог винаги дава изходен път!

101
0
Свидетелство за Божията слава.
Свидетелството на Ренелейн Джай С. Гамба Бих искала да споделя малко за мен. Аз съм Ренелейн Джай С. Гамба, филипинка, на 27 години, ще споделя моя опит в Чудесата от небесата.. През 2016 г. и през предходните години бях изгубена. Макар, че вече бях приела Христос, пренебрегвах Го до декември 2016 г. Подготвях се през това време за състезание, след което се случи нещо. Това беше вторият, може би най-страшен момент в живота ми. Почувствах, че трудно дишам, помислих, че това може да е краят на живота ми.
Заведоха ме в болницата и медицинска сестра ми сложи кислородна маска. Мислех, че ще ми мине, просто всичко ще бъде отново нормално след някой ден. Мислех, че е просто преумора. Отидохме си вкъщи. Но дойде втори ден, а положението с мен стана още по-лошо. Отидохме в друга болница за рентгенови снимки и ЕКГ. И тук сякаш някой ме удари и изпаднах в нокаут, всичко стана черно. Била съм в безсъзнание за известно време. Когато дойдох на себе си, бях вече в спешното отделение. После ме изписаха… Това бе на 31 декември. След това дойде януари 2017 г. Все още бях болна…. След това разбраха, че имам пневмония и остър гастрит… А после дойде и февруари, …и откриха, че имам и калиев дефицит. Чувствах се толкова безнадеждно, бях на легло по цял ден, цяла седмица, цял месец….все у дома. Ставах от леглото, когато наистина трябваше да стигна до тоалетната. Те, моето семейство, винаги бяха там, за да ме придружават, без някой да ме държи, не можех да вървя.
Но това не беше цялата болест, която ме бе налегнала. Разбраха, по-късно през април, че имам и хипертиреоидизъм. Представете си ме само как съм изглеждала по това време. Аз дори не можех да ходя сама. Чувствах се толкова безнадеждно, че винаги се молех на баща си: „Кога ще престане това?“ И „Кога ще ме вземе Той?“
А той казваше: „Ако наистина искаше да те вземе,щеше да го направи още през декември,когато дойдоха най-лошите атаки, .. защо да чака до април?“. Просто се разплаках. Поисках помощ от Господа. Плачех много и всеки ден се молех вече много, надявах се, че някой ден Той ще ме изцели. Всеки ден беше едно предизвикателство за мен, защото наистина ми беше трудно да дишам. Чудех се: „Защо съм още жива?“
И така, когато дойде май, дойдоха и най-лошите атаки за цялото време на болестта ми. Чувствах, че сърцето ми бие толкова силно, че не можех да направя нищо друго, освен да легна на леглото. Казах сбогом на майка и на татко. Казах им, че винаги съм се радвала, че са мои родители. Молитвите им не са отишли напразно, защото Бог е чул всичко. И най-важното нещо, което са могли да предадат на нашето семейство, е ВЯРАТА. А това бе нещото, което виждах в родителите си. Имаха силна вяра в Бога. Така, че аз им благодарих за това сега.
Баща ми каза: „Какво искаш да направим за теб? Не бива ли да се борим за твоя живот? Да продължим напред!“. Затова решиха аз да отида в болницата отново. И отидохме. И тази нощ, 9 май 2017 г., се случи нещо невероятно. Имах посетител на име Габриела, едно момиче. Тя имаше приятелка, на име Алмера. Когато Габриела въведе Алмера при мен, излезе нанякъде. Алмера говори с мен, разбрах, че бе водител на хваление. Моли се за мен, за болестта ми и изцелението ми. Имах чувството, че Бог ги прати при мен. Чувствах щастието, дори с кислородната маска, в леглото. Усетих как надеждата навлиза в стаята ми. Радостта в мен започна да шепне. И всичко, което тя казваше, веднага го приемах в сърцето си. Тя носеше с нея някакъв продукт, не бе лекарство, а нещо друго, което й бе помогнало да излекува двегодишно страдание в корема, което лекарите не успели да диагностицират. Просто ми разказваше за нейното минало страдание и показа това… Но беше Бог, Който ни водеше, в тая нейна опитност. Обясни ми, че на нея й било предложено от пастир, в момент на тежко страдание. Започна хваление с благодарение, молитва за изцеление, каза да я следвам.Спомням си как ми казва: „Не се отказвай, защото Бог не се е отказал от теб“. Дойдоха ми сълзи на радост, чувайки тези думи от нея. Радвах се, че не мога да удържа моето щастие, показващо се на лицето ми. Баща ми, чувайки това, веднага отиде и купи една опаковка от този продукт.
Знаете ли, това, което се случи, …бе невероятно. Започнах да пия от този продукт на моя отговорност. На третия ден излязох от болницата. Всички се молеха за мен. Хората от църквата се грижеха за мен, идваха всяка седмица. С всеки ден ставах все по-добре. Бях много благодарна, че Бог използва това в живота ми, за да прослави Името Си. Сега вече съм изцелена. Но не стана, благодарение на лекарите, които не успяха да помогнат, Бог даде изходен път.
Зная, че няма болест, която да не може Бог да изцели. Само трябва да вярваме, че Той има план за нас и да вървим по Неговите планове. Ако вие, във вашият живот все още се борите с премеждия и проблеми, знайте, че Бог ще ви даде изходен път.
Слава на Бога! Ренелейн Джай С. Гамба
източник: www.christian-faith.com

Коментирай чрез фейсбук

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here